Освен историческото си значение като източник на храна - особено в Далечния изток и Средиземно море - мекотелите са допринесли по много начини за човешката цивилизация. Черупките на каури (вид малки коремоноги) са били използвани като пари от местните групи, а перлите, които растат в стриди, в резултат на дразнене от пясъчни зърна, са били ценени от незапомнени времена.
Церкариен дерматит на долните крайници след проникването на причинителите на шистозомоза Сладководните охлювчета от някои тропически видове могат да бъдат междинен гостоприемник за ларвните форми на Смукалници, причиняващи при висшите гръбначни заболяването шистозомоза.
Токсините на охлювите Конуси се отличават с висок и силно специфичен ефект. Сравнително неголямата му молекула позволява лесния му лабораторен синтез. Поради тези си качества токсинът на конусите е обект за изследване в неврологията.
Защитните механизми след мекотелите и днес остават загадка. До края на миналия век се е приемало, че при мекотелите липсват имуноглобулини и наличието на същински имунитет. Като основен механизъм на защита на организма е приемана фагоцитозата. В последните години обаче са установени различни типове кръвни клетки, с различно устройство при различните мекотели.
Тези градежи са свидетелство за някои от най-дълговечните постижения и най-вълнуващи загадки.
Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани консуматори на октоподи.
Главоногите са вид мекотели – група, която включва черупчестите и голите охлюви, както и мидите и стридите.
Октоподите могат да се открият от тропиците до полюсите, от кораловите рифове до пясъчните наноси, от плитките лагуни до бездните. Или поне могат, ако ги забележиш.
Главоногите са изключително интелигентни животни. Най-известната група е: октоподи.
Со исклучок на цефалоподите, мекотелите се во голема мера нежни вегетаријанци. Копнените гастроподи како што се полжавите и голтките јадат растенија, габи и алги, додека огромното мнозинство на морските мекотели (вклучувајќи ги и бивалвите и другите видови кои живеат во океаните) опстојуваат од растителна материја растворена во водата, која ја внесуваат со хранење со филтер.
Повеќето остануваат во седиментите на дното на водните тела, иако неколку - како што се цефалоподите - слободно пливаат.
Мекотелите имат вторична телесна празнина, известна като целом. Същата при повечето от видовете е изпълнена мекотели от съединителна тъкан.
Огромното мнозинство на мекотели живеат во длабоките океани и се релативно безбедни од уништување на нивното живеалиште и уништување од страна на луѓето, но тоа не е случај за слатководните мекотели (т.
Нещо повече – нервните системи изискват доста енергия за функционирането си и могат да еволюират до големи размери само ако ползите надвишават разходите. Така че какво става тук?